Шрифт:
па да се махнем ний завчас.»
«За Бога, помощ! Помогнете!» —
ехти на двора нечий глас.
И тръпнат ляхите. «Спасете!» —
крещи Оксана с всички сили.
Нахълтва. «Те са го убили!»
И пада клета. Главатарят
на свойта банда дава знак
и като бити псета стари
изчезват всички в тоя мрак.
А главният на гръб товари
момичето... Ярема, де си ?
Върни се, виж що тука става!
Но крачи той и пее песен
за Наливайковата слава...
Изчезна с ляхите Оксана,
помъкната в далечен път,
и кучетата във Олшана
тук-там полаят, замълчат.
Луната свети. Всички спят.
Спи ктиторът... Той утре рано
не ще се вдигне... Мъченик...
Догаря огънят, изтлява...
Мъртвецът сякаш трепва в миг.
И тихо-тихо в къщи става.
Празник в Чигирин
Хетмани, хетмани! Да станехте някак,
да видехте някак Чигирин сега —
с тежки мъжки сълзи всеки би заплакал:
Чигирин прославен, гордост за казака,
днес лежи в руини, тъпкан от врага...
А площадът, де — като море червено —
войските шумяха и на коня вран —
горд, красив и силен — яхаше засмено
с булава блестеше нашият хетман...
Махне той със булавата —
кипне в миг морето,
буйно плисне и залее
хълмове, полета...
Ала стига... Всичко мина,
защо да разправям?
По-добре е, братя мили,
ний да го забравим.
Спомним ли си — ще заплачем,
ще ни стане страшно...
Но да видим Чигирин ний —
някога казашки.
Месецът изплува бавно,
бавно из мъглата,
червенее, но не свети —
сякаш знай луната,
че на хората ненужна
в тия дни тя става,
че пожарите Украйна
днес ще осветяват.
Едва мръкна, а в Чигирин е
като в домовина,
мрачно, тъжно (така беше
в цяла Украина
в тая нощ, кога ножове
остри осветиха).
Душа жива не се вижда,
вред е пусто, тихо.
Само бухалите бухат,
прилепи прелитат...
Ами хората къде са?
Край Тясмин днес скрито
са се сбрали във гората,
сбрали са се разни —
млади, стари... И очакват
великия празник.
Във гората тъмна, скрити в гъсталака,
коне оседлани тревица пасат,
коне оседлани във гората чакат...
Кого с галоп буен те ще понесат?
Ето кого, вижте: лежат на тревата
хайдамаци смели, лежат и мълчат.
Стонът на Украйна сбра ги във гората.
Като орли страшни те ще налетят
върху враговете,
за жертвите свети
с мъките на ада ще се разплатят.
Посред дъбравата стоят талиги,
пълни със тарани:
подарък от добрата пани.
Умеела — навред мълвят —
да прави дарове уместни
таз пани... Царство й небесно!...
Покрай талигите — навред
е пълно с хора, нямат чет.
От Чигирин дошли, от Смела,
събрани за велико дело
казаци, старшини... Напет
народ са старшините верни —
като един, със дрехи черни.
Разхождат се и до един
поглеждат все към Чигирин.
Първи старшина. Старикът Головати нещо много хитрува.
Втори старшина. Умна глава, седи си в къщи, като че ли не знае нищо, а като се поогледаш — навсякъде все Головати. «Ако сам не мога — дума, — на сина ще заръчам.»
Трети старшина. Ама и сина му си го бива! Говорихме си вчера с Железняк — такива работи ми каза за него, че... Кошевой, вика, ще стане, не по-малко... А пък може и хетман, когато...
Втори старшина. Ами какъв ще бъде Гонта? А Железняк? На Гонта самата... самата му е писала: «Когато, казва...»
Първи старшина Тихо, тихо! Камбаните май че...
Втори старшина Не, не — народът шуми.
Първи старшина. Ще се нашуми той, като го чуят ляхите. Ех, глави стари и разумни! Умуват, умуват, па от ралото направят шило. Когато торбата е достатъчна, защо ти е чувал? Щом си купил хрян — яж го. Плачете, очи, изтечете — видели сте какво сте купували. Няма да умрат парите я! А те мислят, умуват, ни викат високо, нито мълчат. Ще усетят ляхите — и гони вятъра. Какъв е тоя съвет? Защо не бият камбаните? Как да накараш хората да мълчат? Не са десетина души, а, слава богу, цяла Смелянщина се е събрала, ако не цяла Украйна.