понесе се бърже.

«Ха вървете на молебен,

след туй ще довърша.»

Пръснаха се. Шум и глъчка

изпълни горите.

Вдигнаха те, понесоха

на рамо колите.

А слепецът влах отново

подир тях запява:

«Нощували хайдамаци

в зелена дъбрава.»

Препъва се, забърква се,

не излиза нещо...

«Давай друга, старче божи!» —

викат му горещо

хайдамаците и носят

на плещи колите.

«Добре, момци. Ха сега де,

орли със орлите, да ви видим!»

Ех, земята

родна се затресе —

заиграха те. А влахът

пей ли — пее песен:

«Ей, хоп, крак до крак.

Моми вика млад казак:

«Ела, Гандзя, да те помилувам,

ела, Гандзя, да те поцелувам,

па да идем с теб при попа

с молитва гореща;

нямам жито, нито снопи,

не ще варим леща.»

Ожени се, затъгува —

няма нищо, зле е.

Растат деца под черджето,

а казакът пее;

«В къщи нищо, три-ри-ри,

в избата пак три-ри-ри,

карай, жено, вари

три-ри-ри, три-ри-ри!»

«Добре, добре! Карай, карай!» —

хайдамаците крещят.

«Хоп, троп! Скачай живо!

Ляхите сварили пиво,

ний ще ги гощаваме,

пиво ще им даваме,

а пък щом ги угостим —

към жените ще търчим...

Ой, хоп, крак до крак.»

Пани вика млад казак:

«Пани, пиле мое,

пани, съдбо моя!

Не срами се, дай ръчичка

да се поразходим,

нека всички да треперят,

ние ще побродим,

ний ще си попеем,

ще си поживеем,

пани, пиле мое!

Пани, съдбо моя!»

«Давай, карай! И-ха-ха!»

«Ех, да беше, ех, да бе — крак до крак!

Ех, да беше запорожки казак!

Ех, казак, ама млад, с хубав лик,

па да тръгна с него аз по село,

че не искам да се свързвам —

прости Боже — със старик.

Ех, да беше, ех, да бе...»

«Ей, тихо там! Какво крещите?

А ти, старик, не те е срам,

наместо да се молиш, сам

безчинстваш!» — вика им сърдито

самият атаман. Набързо

оглеждат се и виждат — храм,

тук дякон пей, попове там

кадилници размахват, ръсят.

Замлъкват те. Между колите

поповете вървят — така

с хоругви ходят на Великден —

и казват, с китката в ръка:

«Молете се, молете Бога! —

в ред край светия Чигирин

ще се изправи властно, строго

небесният ни властелин.

А вий Украйна защитете,

не допускайте зверове

да я разкъсат. В боеве

за нашта майчица вървете!

От Конашевич и до днеска

пожарът не угасва, мрат

вред братя и се мятат в треска,

и във занданите лежат...

Навред некръстени растат

децата ни. Ами момите!, »

Украинската красота

у ляха вехне, с непокрита

коса тя ходи по света,

опозорена... А казакът

не иска своята сестра

от робство да спаси. Той чака.

Не се срамува той — о, срам! —

на ляха да слугува сам...

Молете се! Със страшен съд

насам пак ляхите вървят

и страх и ужас ще настане...

Спомнете славните хетмани:

къде, кажете ми, прахът на

славния Богдан почива?

А Остряница? — Няма кът

за негов гроб по наште ниви.

А Наливайко? Мъртви, живи —

тях изгориха ги. Къде е

сега Богун? Ингул е в лед

и вятърът сърдито вее

пак всяка зима. Но къде е

Богун да стане, да натрупа вред

пак мъртви ляхи?... Зъл, вилнее

врагът. А няма го Богдан,

та да обагри пак с курбан

и Рос, и Жълти води... Стене

Корсун сред брегове зелени.

И Алта плаче: «Съхна, братя...

Къде е храбрият Тарас?

Не, не приличат на бащата

децата...» — «Братя, в тоя час,

о, нека да ни вдъхва сила

ликът на архангел Михаила!

Разплатата не е далеч.

Молете се!»

И те горещо като деца се молят. Друга реч

очакваха те, друго нещо...

Една слава ги очаква —