Шрифт:
— Отправи ни малко предупреждение. За циклоните. Но при всички случаи трябва да го приемем със зрънце съмнение. Ето. Погледни сам.
Алекс подаде дългото, написано на ръка писмо на Стен. Стен го прегледа, докато не стигна частта, за която говореше Алекс, после зачете забързано — той си спомняше господин Гущер и искаше да махне писмото от ръцете си и да ги измие в банята колкото се можеше по-скоро.
„… затова и ще бъде неприятно на Джохи — ужасно студено през зимата, невероятно горещо през лятото, и, о, да — възможно е да е кое да е от двете извън сезона.
Пада ти се, проклетнико, задето си останал с униформения дракх.
Едно нещо, за което бих искал да внимаваш — и не е зле да бутнеш онзи проклетник Стен пред някое от тях заради мен, — са торнадата. Торнадата са силни кръгови ветрове, които ще те издърпат от гащите ти, ако не си под земята или встрани от тях.
Не ги подценявай — вихрушките стигат до 400–800 километра в час ротационна скорост на вятъра във вихъра, и се движат някъде със сто и дванайсет километра в час. Някъде около тези стойности измервателните инструменти се трошат, така че не смятай скоростите за максимални. Не можеш да избягаш, затова е най-добре да се скриеш.
Имам цяла камара със статистики в документите си, които мога да ти изпратя, ако си твърде любопитен какво може да направи едно торнадо — да убие хиляда души за четиридесет минути, да прекара сламка през наковалня, да захвърли четири тактически кораба, всеки тежащ по няколко килотона, на половин километър разстояние, без да споменаваме екипажите, и тъй нататък.
Най-добрият пример, за който се сещам, е Алтаир III и глупаците там, които са били достатъчно безмозъчни да построят столицата си в пояс на торнада (звучи доста като този Рурик) — и да, торнадата се държат по определен начин. Както и да е, през летен следобед градът с приблизително население от пет милиона е ударен от седемдесет и две торнада за един ден. Загинала е една пета от населението — предполагам, че не са строили укрития срещу бури.
И само за да ти покажа колко съм добър, ще ти кажа за какво да гледаш, преди фунията да те засмуче в орбита.
Първо, има пренасящи течения, които преодоляват обичайните инверсионни слоеве. Въздухът се издига на около десет хиляди метра височина и всяка въздушна струя, която стигне до горе, може да го приведе в движение. Това ще повдигне въздуха от цялата област и ще дестабилизира инверсионните слоеве.
Въздухът от струята е като гигантска тръба, която се върти на височина, и когато върховете на перестите облаци срещнат тази тръба, тя се огъва в средата от изкачващия се въздух, благодарение на ротационния вятър, който се ускорява с тежестта.
Докато тръбата става по-вертикална, ветровете се увеличават с височината, но най-важното, започват да се извиват от югозапад… точно тогава получавате гигантска въртяща се тръба, вписана в огромна буря-майка…
… Ако имате нещо толкова примитивно като радарна станция наоколо, можете да видите тази тръба, която ще изглежда като протегната котешка лапа. Понякога я наричат числото шест или отражение на кука.
Това е облачната стена… мисли за нея като за хоризонтално торнадо, обикновено е черно, но понякога дори зелено… Облачната стена се накланя. На повърхността на земята със сигурност ви очаква адска буря, така че няма как да не се изнервите.
Но трябва да сте и малко уплашени.“
Стен продължи нататък.
„… градушка… Низходящите ветрове преди възходящите… надвиснал облак… внезапно облаците около фунията се откъсват от облачната стена и се завъртат около мезоциклона — най-южната тръба — не си спомням колко точно тръби има.
Но само пълен безумец би останал да ги брои, защото точно сега основният вихър ще унищожи цялата ти седмица…“
Писмото продължаваше с неразбираем низ от уравнения — очевидно господин Гущер се беше уморил да описва по спомени и беше проверил.
Стен върна писмото обратно.
— Благодаря ви, господин Килгър, за това, че ми посочихте още едно нещо на този проклет свят, което ще се опита да ни убие.
— Няма проблем, Стен.
Един екран иззвъня и Алекс погледна изписващите се букви.
— Виж, това е по-добро от вихрушката на Гущера. Доктор Искра ще прави парад. На войските си. И би оценил присъствието на посланик Стен на платформата. Намерението е очевидно. Да те отегчи до смърт със своите ботушки, които потропват нагоре-надолу…
Алекс завъртя екрана към Стен. Никой освен цирк не прави подобен парад просто така. Защо? Замисли се. За да повдигне духа на цивилните най-вече. Второ, за да даде шанс на Искра да се покаже благороден — всички диктатори обичаха това.
Не беше достатъчно.
Някой почука на вратата. Една от секретарките влезе и подаде на Килгър плик. Алекс го отвори.
— Да, ето и потвърждението за шествието. Написано на ръка, с хубавия почерк на Искра. И върху истинска хартия, струва ми се. Чудя се — продължи Алекс — каква ли дяволия е замислил? Ще откажеш ли, момко?
— Не. Ще отида.
— Не смятам, че е разумно. Не можеш ли да се разболееш или нещо такова?
Стен поклати глава. И двамата разбираха, че не може. Това беше част от посланическия пост — дори такъв, който не се ценеше особено от съвременното правителство, пред което защитаваше имперските интереси. Стен трябваше да се появи и да придаде автентичност на замисъла на Искра, какъвто и да беше той.
— Ако отидеш — каза Алекс накрая — няма да носиш нищо друго, освен новия си пролетен фрак, цветя в косите и глупава усмивка. А сега говоря като съветник по сигурността. Ако трябва да играеш проклетата му игра, най-добре да не играеш по правилата.
Стен се ухили. Това, което Алекс предлагаше, беше сериозно нарушение на протокола — изтъкнат дипломат да отиде въоръжен, с подкрепления, на празненство на домакинстващото правителство.
Но като имаше предвид ставащото в Алтайския куп и почтените, извисени същества, които Стен беше срещнал дотук, той реши да не рискува своята личност.
Големият юмрук на Килгър блъсна по металната скамейка. Тя трябваше да се използва като стойка за маклийновите генератори на гравилихтерите. Краката й се огънаха, но удържаха.
— Мога ли да помоля за вниманието ви — изрева той и разговорите секнаха. Килгър стоеше пред група от гурки и Бор в един от гаражите на посолството. — Искам очите ви да са приковани върху таблицата на стената, там. Ще бъда кратък — продължи той. — Можете да намерите собствените си задачи, както са описани там. Този гараж е прочистен преди не повече от час от мен и майор Синд и няма подслушвателни устройства. Затова няма нужда да използваме кодови фрази. Накратко — шефът ще ходи на парад утре. На площада на Куковците. И ние мислим, че има нещо гнило. Затова ще заемем позиция там, нали? Искам гурките да се разделят на отряди. Два отряда за гравилихтер. Ото, повишен си в сержант и ти се дава да командваш Бор. Четирима на гравилихтер плюс два екипа с тежко оръжие. Разбрано?
— Както кажете — избоботи Ото. — Ами нашият капитан?
— Капитан Синд поема противоснайперисткия отряд. Тя ще вземе всички квалифицирани снайперисти. Ще ги разположим по двойки на покривите преди изгрев слънце. А сега, ето ги заповедите. Ако има и най-малък опит за покушение над Стен — искам нападателя мъртъв. Мъртъв, преди да успее да разбере какво става, и определено преди да натисне спусъка отново. Всички комуникационни линии ще бъдат отворени, тъй че ако има неприятности, искам всички да се изсипете на платформата. Не се тревожете за пленници и подобни неща.