Двамата му помощници се свързаха с четиримата офицери, без да казват, че тайният съветник на Искра иска да пререже гърлото на шефа си. Венло се оказа прав — те бяха повече от готови да се пожертват.

Вече имаше половината си играчи. Сега му трябваше другата половина — жертвите.

И театър.

Това също беше просто.

— Не разбирам — каза доктор Искра, след като прегледа меморандума на Венло — каква е целта на този фарс. Какво бих спечелил аз, или казано другояче, правителството на Алтайския куп?

— Солидарност — отвърна Венло.

— По какъв начин?

— Първо, селяните обичат да гледат глупави представления, както казвате в есето си „Нуждата революцията да разбере душите на хората“.

— Правилно.

— Второ, носят се слухове за определени събития на други светове, в които са взели участие военните и отрядите със специално предназначение.

— Разпространението на клевети трябва да се накаже.

— И това се прави — заяви Венло. — Вашите части със специално предназначение са особено ефективни в това направление. Но сега имаме възможността да представим положителен образ. Как би могъл някой, след като види благородните джохиански воини на парад, да продължи да смята, че те са виновни за това, за което намекват слуховете?

— Аха.

— Освен това подобен парад е чудесна възможност за вас да покажете, че правителството ви е силно подкрепяно от всички, включително от торките, когато зрителите видят водача на торките върху парадната платформа.

— Мениндер няма да дойде.

— Напротив възрази Венло. — Защото алтернативите, които ще му бъдат представени, няма да бъдат приятни.

Искра се замисли.

— Да, да, Венло. Сега разбирам какво имаш предвид. А и мина твърде много време, откакто съм се показвал пред хората. Както отбелязах в част от анализа ми на Ка… на тази забравена чудовищна тирания, той е посял семената на падението си по много начини, не на последно място сред които е криенето в този дворец. Беше във втория том.

— Съжалявам — каза Венло. — Бях твърде зает, за да чета в свободното си време. Още нещо — продължи той. — Имперският посланик трябва да бъде поканен.

— Стен? Аз поисках освобождаването му от длъжност — изтъкна Искра. — Още една необходимост, която не бе взета под внимание от онзи мъж на Първичен свят. Защо да бъде поканен? И защо би присъствал?

Венло не зяпна от изненада, но му се искаше. Искра, въпреки хилядите му статии и речи за управлението, не разбираше нищичко от него.

— Трябва да бъде поканен, защото това ще покаже на населението, че сте подкрепени от най-високо място. И че тревогите им за недостиг на АМ2 са неоснователни. А Стен ще присъства поради една проста причина: той е професионалист.

Стен се загледа през прозореца, докато слушаше как Килгър пресява идващите съобщения зад него. Времето продължаваше да следва очакванията на Стен, като се сменяше от влажно, мрачно и потискащо на влажно, мрачно и дъждовно, облаците идваха толкова бързо, че никой не знаеше как да се облече, когато излиза навън.

— Скапан подлец. Не знаех, че мръсникът има достатъчно мозък да ме проследи. Ще подсвирне „Бони Белс“ на своя гроб, ако някога получи пари от лорд Килгър. Дава ми поличка, която е с древния десен на овцекрадеца Кембъл, и твърди, че не може да я отличи от карето на рода Килгър. Ха. Сега какво имаме тук? Хм… Хм…

Смях.

— Ха, шефе, това е интересно.

Стен се обърна:

— Какво имаш, друже?

— Спомняш ли си малкия Пит Лейк? Метеорологът от флота, който бяхме зачислили в „Богомолка“ на времето?

— Забравил съм.

— Беше по времето, когато трябваше да взривим язовирите на онази планета, със съществата, които изглеждаха като невестулки и миришеха като тях? Трябваше да го сторим при започването на дъждовния период, за да не нанесем максимални щети, но все пак достатъчни, та да разклатим правителството и да изпратят имперски умиротворители?

— О, да. Почакай. Метеорологът? Човек. Човекът, когото наричахме господин Гущер?

— Да, това е момъкът.

— Как, по дяволите, е останал извън затвора? Или се е изплъзнал от военния съд?

— Нямам идея. Може би сме сбъркали и момите и техните любовници са харесали действията му, и просто са крещели без дрехи. Не зная. Както и да е. Получавам писма от него понякога. Справя се добре. Има конюшни на Земята, с истински земни коне за богати момиченца. Бях го питал защо времето на Рурик е толкова сбъркано. Казва ми, че всяка голяма планета, която се върти бързо, има хубави морета, малка земна маса, високи планини и много луни, най-вероятно ще е доста неприятна.

— Разбира се — каза Стен, който не мислеше особено за времето, освен когато гледаше през прозореца. То беше просто още една част от дупката, която представляваше Рурик.