Адмиралите на суздалите и богазите проанализираха ситуацията, докато флотите им наближаваха Джохи. Изглежда, нямаше имперски части в атмосферата или в непосредствена близост до планетата.

Всъщност единствените бойни кораби в системата бяха тези на малката имперска флота далеч от Джохи, която беше застанала на орбита между две от луните.

Първи въпрос: можеше ли тази флота да бъде пренебрегната? Не. Ако имперските кораби атакуваха, можеха да всеят объркване и разруха сред транспортните кораби. Втори въпрос: трябваше ли приземяването да бъде отложено, докато флотата не бъде разрушена? Отново не — заплахата не беше толкова значителна.

Освен това, както един политически просветен богази беше изтъкнал:

— Наша конфедерация не много сплотена. Торки, джохианци, суздали, богази. Рано или късно започнат се държат нормално и да си забиват нож в гръб. Най-добър вариант: овладяваме Джохи. Убиваме имперски войници. Разрушаваме имперски кораби. С Джохи като база всякакви промени в съюзите са лесни.

Главните бойни кораби на суздалите и богазите се отдалечиха от Джохи към флотата на Мейсън, оформиха защитен периметър и зачакаха.

Транспортните кораби се устремиха към земята, защитени от тънкия екран на разрушителите.

Първата вълна от имперски тактически кораби ги посрещна, преди да навлязат в атмосферата на Джохи.

Ханелоре Ла Сиотат беше невероятен пилот, както обичаше да казва. Всички бяха съгласни с това, включително и другите пилоти в ескадрилата й. Не толкова невероятна, колкото си мислеше, и определено не толкова възхитителна като тях, но все пак невероятна.

Беше сложила шлем, който контролираше вторичните оръжия, и го беше свързала с управлението. Твърдеше, че й помага да вижда на екрана не само какво прави нейният тактически кораб, но и кой враг да избере по-напред.

Транспортните кораби се очертаха ясно на екрана. От двете му страни потекоха разузнавателни данни, индикаторите се преместиха, бяха разчетени, дешифрирани и Ла Сиотат ги видя, но не им обърна внимание.

— Приближава се… приближава се… разстояние… разстояние… — мърмореше офицерът, отговорен за оръжията й. — Изчакай…

Корабът порасна на екрана.

— Избери по-нисък клас ракети — нареди Ла Сиотат и офицерът смени избора от дългообхватните „Кали“ на „Гоблин“, които имаха среден обхват.

— Разстояние… разстояние… разстояние…

— Изчакай…

Ла Сиотат се смяташе за невероятно добър пилот — но тя си имаше и своя тайна: не беше особено добър стрелец. Затова никога не стреляше, преди изстрелът да е сигурен, и предпочиташе да се приближи максимално.

— Изчакай… мамка му!

Сензорите на транспортния кораб сигурно бяха засекли идващия тактически кораб, тъй като той изхвърли аварийно капсулите с войските — продълговати тръбоподобни контейнери, които се разсипаха в атмосферата на Джохи.

— Транспортният…

— Все още е на мушка.

— Изстреляй една! Няма нужда от допълнителни!

Тя сложи оръжейния шлем на главата си, не обърна внимание на образа на проблясващата ракета, която се забиваше в транспортния кораб, който напразно се опитваше да се измъкне, ръцете и краката й натискаха панелите за управление и обърнаха тактическия кораб — смъртоносен сокол, който се спускаше, докато птиците се разбягваха.

— Разстояние… разстояние…

— „Гоблини“… множествено изстрелване, разделяне на по една цел… включено.

— Включено! Разстояние… разстояние…

— Автоматично настройване… Огън!

Тактическият кораб носеше осем ракетомета за „Гоблини“, всеки от които съдържаше по три ракети. Ракетометите прогърмяха… тактическият кораб се разтресе, докато десет ядрени ракети изфучаха навън.

Деветнадесет спасителни капсули бяха поразени и от останките се посипаха горящи и умиращи войници, войници, които замахваха напразно с ръце, докато гравитацията ги придърпваше към далечната земя.

Внезапно за Ла Сиотат тези цели престанаха да бъдат просто неодушевени симулации върху бойния екран и се превърнаха в същества — чиято смърт беше дошла бързо вследствие на взрива, или ужасно, докато дробовете им замръзваха в смразяващата атмосфера, или благодатно, докато изпадаха в безсъзнание.

И заради близкото попадение Ла Сиотат видя смъртта им от доста близо. Стомахът й се разбунтува. Тя повърна върху контролните панели.

Обърна се още веднъж, за да порази двадесетата и последна капсула.

Стен наблюдаваше клането от бойния екран в контролната зала на посолството, като съзнанието му отказваше да преведе какво означаваха внезапно появяващите се и изчезващи точки светлина. Можеше да се изкачи до някой от прозорците горе и да погледне голямата битка над планините около Рурик оттам. Но това би било дори по-лошо.